Политически анализ 16

Последната атака на Иран срещу Израел върна региона и света отново в центъра на напрежението. Въпреки това е недостатъчно този конфликт да се оценява само във военна рамка. Напрежението между Иран и Израел има дълбока и сложна структура, която оформя динамиката на глобалната власт, регионалната нестабилност и международната дипломация.

Предлагаме ви коментара на директорът на Фондацията за политически, икономически и социални изследвания (SETA) професор Мурат Йешилташ...

Атаката на Израел срещу иранското консулство и последвалите репресии са част от по-мащабен въпрос включващ големите сили, а не просто пряк конфликт между две държави. Подкрепата на САЩ за Израел, напрегнатите отношения с Иран и регионалните политики на Русия и Китай разкриват многоизмерния характер на този конфликт.

По-конкретно, военните тактики и стратегии, използвани от Иран срещу Израел, имат за цел да засилят мястото на страната в баланса на силите в региона. Фактът, че атаките се извършват по координиран и обмислен начин, подчертава значението на Иран не само като военна сила, но и като стратегически играч.

Военната операция "Истинско обещание" предприета от Иран на 13 април срещу Израел като ответна мярка беше окачествена като голямо предизвикателство за израелските системи за противовъздушна отбрана. Въпреки че израелските отбранителни системи като Железния купол осигуряват сравнително успешна защита срещу атаките с ракети и безпилотни летателни апарати на Иран, това не означава, че Израел винаги ще има надмощие. Фактът, че атаката е евтина и защитата е икономически скъпа, превърна устойчивостта на войната в жизненоважен проблем за Израел в дългосрочен план. Следователно офанзивният капацитет на Иран продължава да представлява постоянна заплаха за Израел и неговите съюзници. От друга страна изявлението на командващия Иранската революционна гвардейска армия Хосейн Салами, изглежда промени традиционния шаблон във военния конфликт Израел-Иран. Селами подчерта, че Иран е създал ново уравнение с ответната си операция срещу Израел. Салами заяви, че в рамките на въпросното уравнение отсега нататък на атаките на Израел срещу иранските интереси, активи, персонал и граждани ще се отговаря директно от иранска територия.

Реакцията на Израел показва, че не може да действа сам на международната арена. Присъствието и подкрепата на САЩ в региона играе решаваща роля в процесите на вземане на решения в Израел. Тази ситуация също така разкрива зависимостта на Израел от международната дипломация, докато оформя своите регионални политики за сигурност. Този конфликт също така стимулира различни политически динамики в Израел. Политиките за сигурност на правителството на Нетаняху са критикувани както в страната, така и в чужбина и стана ясно, че не са никак устойчиви. Израелското обществено мнение е разделено относно това как правителството управлява тази криза; Докато някои смятат, че е необходимо да бъде даден по-суров отговор на Иран, други акцентират рисковете от възможна пълномащабна война.

За Иран този конфликт трябва да се разглежда не само като демонстрация на сила, но и като стратегически разчет. С тези атаки Иран изпрати послания не само към Израел, но и към съперниците си в региона и в световен мащаб. Става ясно, че Иран цели да защити интересите на националната си сигурност и да засили регионалното си възпиране. Атаките, извършени от Иран, особено срещу военните и граждански инфраструктури на Израел, могат да се считат за показател за военния капацитет и решителност на Иран. С тези действия Иран цели да увеличи своя възпиращ ефект върху регионалните и глобални участници и в същото време да засили позициите си във вътрешната политика. Защото иранското правителство търси подкрепа както сред своята общественост, така и на регионално ниво с дискурса за защита на своята национална чест и независимост.

Този последен конфликт между Иран и Израел засяга и отношенията на Израел с арабския свят. Докато Израел отговаря на атаките на Иран изпитва необходимостта да поддържа съюзите си с арабските страни. Това се превърна в критичен фактор за балансиране за Израел по отношение на дългосрочните стратегически цели и съюзи в региона.

Друго важно измерение на този конфликт е вътрешната политика на Иран и общественото мнение. Иранското правителство използва външна политика и военни действия, за да засили възприятието за национална чест и сигурност. Това едновременно укрепва позицията му във вътрешната политика и изпраща послания за възпиране и суверенитет на международната арена.

В крайна сметка конфликтът между Иран и Израел е много повече от повърхностни военни действия. Тази ситуация ще продължи да бъде динамичен и многоизмерен конфликт, който дълбоко засяга отношенията, дипломацията и политиките за сигурност между регионалните и глобалните сили. Международната общност трябва да поеме повече отговорност и да разработи подходи, ориентирани към решения, като признава, че подобни конфликти имат значително въздействие не само върху регионалния, но и върху глобалния мир и сигурност. Този продължаващ конфликт между Иран и Израел обединява други регионални участници и големи сили, за да формират нови съюзи около общи и разпокъсани интереси. Тези съюзи могат да оформят хода на конфликта и неговите отражения в международната политика.

Предложихме ви коментара на директорът на Фондацията за политически, икономически и социални изследвания (SETA) професор Мурат Йешилташ...