Дневникът 17

На 23 април 1826 година османските  сили си връщат контрола над Месолонги, последната крепост, където продължава гръцкото въстание. Така за пореден път става ясно, че Гърция не може сама да извоюва своята независимост. Осъзнавайки това, великите сили започват да оказват по-силен натиск върху Османската империя, за да гарантират независимостта на Гърция.

На 23 април 1920 година Великото национално събрание на Турция се свиква за първи път по призив на Великия вожд на турския народ Ататюрк. Анкара поема цялата власт и контрол. Оттук нататък борбата вече се води от Анкара. Дотолкова, че Фуат Балкан, който организира съпротивата в Западна Тракия заедно с българските групи срещу гръцката окупация, получава инструкции от Анкара.

На 23 април 1941 година през най-активните дни на Втората световна война Гърция и следователно Западна Тракия са атакувани. България, с подкрепата на Германия, окупира Македония и Западна Тракия. За турците, живеещи в района, започва нов период и смутни дни.

На 23 април 1994 година гагаузите, които съставляват най-голямата християнска турска общност на европейския континент, обявяват пред света създаването на автономна област Гагаузия в състава на Република Молдова. Така те показват, че са решени да защитават своята независимост и права. Парламентът на Молдова приема това искане на гагаузите със закона приет на 23 декември 1994 година.

На 24 април 1830 година Османската империя се прекланя пред натиска на Великобритания, Франция и Русия по отношение на независимостта на Гърция. В резултат на дългогодишния натиск е приета независимостта на Гърция. Така Великобритания, Франция и Русия осъществяват мечтата си за независима гръцка държава с „Лондонския протокол“ подписан на 3 февруари 1830 година.

На 24 април 1877 година Русия желаеща да постигне политическите си цели на Балканите, обявява война на Османската империя. В Османско-руската война от 1877-78 г., приблизително 1 200 000 турци са прогонени от родните си земи. Около 600 000 от тях загиват поради кланетата, болести и студ.

25 април 1915 година е исторически ден за сухопътните сражения при Чанаккале... Сухопътните сражения при Чанаккале са героичен епос, в който участват стотици хиляди хора от Крим до Африка, от Балканите до Кавказ. Турската армия побеждава империалистическите сили в Аръбурну, където се водят най-кървавите сблъсъци.

На 25 април 2003 година след сутрешната молитва в Западна Тракия е извършено нападение срещу избрания мюфтия на Ксанти Мехмет Емин Ага.

На 26 април 1876 година неуспешният опит за въстание на българските чети поставя началото на нов процес. Именно събитията в Батак са използвани от империалистическите сили като повод за разпокъсването на Османската империя. Сблъсъците в Батак, където загиват общо 5 000 души, от които около 4 000 мюсюлмани и 1 000 българи са лансирани от европейската преса като мюсюлмани, избиващи християни.

На 26 април 1931 година в Шумен започва да излиза антитурския вестник „Sada-ı İslam“, издаван на турски език.

На 26 април 1991 годинана сръбското население в Североизточна Босна провъзгласява създаването на Босненска Крайна. Няколко седмици по-късно сърбите водени от Радован Караджич обявяват сръбски автономни области. Паралелно с това развитие институциите на Босна и Херцеговина, базирани в Сараево, частично губят контрол над някои части на страната.

На 26 април 1993 година парламентът Република Сръбска отхвърля "мирния план Ванс-Оуен". Планът предвижда разделянето на Босна и Херцеговина на десет автономни кантона в състава на федерация. Планът ощетява най-много босненците. Въпросният план предвижда само 26,36 % от териториите на страната да бъдат оставени на босненците съставляващи приблизително 44% от населението на Босна.

На 28 април 1903 година българските банди искащи да привлекат вниманието на европейските държави към борбата им за независимост, отново използват тероризма като инструмент. Една от тях атакува френския пътнически ферибот „Гвадалкивир“ в Солун.