Смърт и заточение - 4 / 2025

Тогавашният офицер на региона, Февзи Чакмак, описва събитията по следния начин: „Около 2 месеца и половина преди обявяването на военните действия, заедно с тези нападения, започват да се организират бомбени атентати от страна на български агенти в различни градове. В началото на август започват атаките срещу граничните крепости, като някои от тях падат. В Мокра, бойните действия продължават. Окръг Беране също е нападнат, с помощта на войниците и местното население, които се стичат от околните райони окръга е защитен до 24 август. Целта на нападението е превземането му. С подкрепата на съвестните жители на Ругова, Пештер и Търговище, защитата продължи. Междувременно по целия Черногорски фронт, бойните действия продължават, към Беране и Гозине бяха изпратени голям брой войски...“

Балканските войни... Всъщност това са войни за присъствие на турците на Балканите... От едната страна е Османската държава, а от другата - Черна гора, Сърбия, Гърция и България, които се стремят да разширят териториите си. Това, накратко, е една несправедлива война, защото от едната страна са балканските армии, които се готвят за тази война с всички сили, а от другата страна е османската армия, която е изтощена от войни и въстания, преживени през последните два века. Арам Андонян прави следната оценка по темата: „Каква беше силата на османците в началото на войната? С идването си на власт, младотурците отдават всички сили за армията. Те жертват всичко, дори образованието, което е основен фактор за развитие. По времето на Абдулхамид армията беше разпадната и пренебрегвана, а възстановяването ѝ не беше лесна задача, но въпреки това те не пестяха усилия.“

Начело на армията и нейното възстановяване стоят генерал Вондер Голц и германски офицери под негово командване. Но въпреки усилията им, когато войната започва реорганизацията на армията все още не е завършена. Недостигът на материални ресурси също е значителен, а конете и транспортните средства са крайно недостатъчни. Също така страната разполага с почти несъществуваща транспортна инфраструктура. Пътищата са в ужасно състояние, а железопътната мрежа е крайно недостатъчна. Затова преместването на войска от един фронт на друг е изключително трудно. Проблемите обаче не се изчерпват с това.

Относно останалите проблеми Арам Андонян пише: „Не можеше да се разчита много на немюсюлманите, които съставляваха 25% от армията – с изключение на арменците и евреите. Нито румънците, нито българите, нито пък сърбите можеха да се бият пламенно срещу сънародниците си. Много други материални и психологически фактори също намаляваха действителната сила на османската армия. От друга страна, армията на Балканския съюз, беше добре подготвена и укрепена от националната идея. Малки на площ, държавите разполагаха с големи транспортни възможности и достатъчни ресурси. Всяка от тях се бори на един фронт, докато османската армия трябва да води битки на четири фронта. От друга страна е наличен факта, че Османската държава няма да спечели нищо дори да победи на фронта, Европа няма да я остави да се утвърди. А в случай, че балканските държави победят, те ще получат превзетите територии. Погледнато от тази гледна точка, войната е само борба за чест, достойнство и слава за Османската държава.“

Междувременно, в знак на добра воля и приятелство, Османската държава разрешава преминаването на артилерийни оръдия от Солунското пристанище към Сърбия. Нямаше да е проблем, ако небрежността беше органичена само с това. 70 хиляди опитни войници-ветерани са уволнени от разположената на балканите армия.  Що се отнася до населението на воюващите страни... Общото население на Османската държава е 23 милиона 806 хиляди, но това население е разположено на много обширна територия, простираща се от Анатолия до Арабия. И само около 15 милиона от тях могат да бъдат призовани за военна служба. Общото население на балканските държави е 10 милиона и 67 хиляди души. Що се отнася до военната мощ на страните... Балканските държави разполагат с общо 510 хиляди войници, докато Османската държава има 415 хиляди войници.

Целта е ясна; “Елиминиране на турците на Балканите.”. Ако не в тази война, то тогава в следващата. Нищо няма да се промени, дори Османската държава да победи войната. Още преди началото на войната великите сили заявяват, че няма да позволят промяна на статуквото. Разбира се, това е решение, взето в случай, че турците победят. Но ако балканските страни победят, както се случва в края на войната, това решение няма да бъде спазено. Тоест, за Османската империя, тази война ще бъде само и единствено въпрос на чест и достойнство.