Пътеписи - 3

Здравейте скъпи слушатели!

Аз съм Сейран и ще ви разкажа за историите, които преживях по време на пътешествието си в Тюркийе, за нещата, които привлякоха моето внимание и чувствата, които изпитах след като се впуснах в това приключение. Приятният разговор с пенсионираната учителка Гюнеш ханъм, с която се запознах в самолета за Истанбул, беше чудесно начало за моето пътуване. Откровенният разговор, който проведохме след полета в компанията на горещия чай на летище Истанбул, бе един от моментите, оставили незабравими спомени от това приключение.

...

След като взехме куфарите си, купих SIM карта от турски GSM оператор и моят мобилен интернет беше веднага активиран, така че нямах проблеми с комуникацията. Разменихме си телефонните номера с Гюнеш ханъм и се уговорихме да се чуем. Тя ме покани да й погостувам и каза, че мога да остана в дома й колкото искам. Отвърнах, че съм направила резервация в един от хотелите в Таксим, но мога да дойда на гости за няколко дни, с мисълта, че мога от нея да науча много неща за турската култура. На излизане от летището се сбогувах с нея и тръгнах да разглеждам Истанбул сама. Градът ме чакаше и всяко кътче обещаваше ново приключение.

...

Разходката ми в Истанбул ще продължи с настаняването ми в хотела в Таксим. Предварително бях проучвала, че разстоянието между летище Истанбул и Таксим е около 40 километра. С облекчение научих, че от летището има различни видове транспорт до Таксим, който е в сърцето на Истанбул и от където мога лесно да отида до всяка точкат на града. Именно за това бях направила резервация в хотел разположен в Таксим. След като излязох от летището, се качих на един от летищните автобус и докато гледах през прозореца към града, вълнението ми нарастваше още по-вече. Когато пристигнах на площад Таксим, бях пленена от магията на Истанбул. Бях завладяна от оживената атмосфера на площада, енергията на улиците и духа на старите сгради с интересна архитектура,на всяса крачка. След скитането из площада, тръгнах пеша към хотела, за да си отпочина. Хотелът беше разположен само на няколко минути път от площада. В отела бях посрещната много топло, а спокойната атмосфера на лобито ме предразположи, да се чуствам в сигурност и да се отпусна. Регистрацията ми приключи много бързо и след това се качих с асансьора до четвъртия етаж, където се намираше стаята ми. Отключих вратата, оставих куфара си и първото нещо, което направих беше да изтичам до прозореца и да отворя завесите, за да видя гледката. Бях очарована от перфектната хармонията на оживената атмосфера на Таксим и спокойната синева на Босфора. Докато морето се виждаше като тънка линия в далечината, в небето, което се сливаше с водата се носеха чайки. Вечерното слънце бавно се спускаше към хоризонта, хвърляйки златна светлина върху водата на Босфора. В този момент очарователният пейзаж спря дъха ми. Комбинацията от оживения Таксим и спокойствието на Босфора ме накара да усетя магията на Истанбул още от първия ден. На лицето ми се появи усмивка с мисълта за приключенията, които ме очакваха в този град. Бях се впуснала в чисто ново приключение в Истанбул и това беше само началото.

...

След като се отпочинах в хотела, тръгнах на разходка по булевард Истиклял. Носталгичният звук на трамвая, мелодиите, носещи се от магазините и впечатляващите изпълнения на уличните артисти допълваха това уникално преживяване. На всяка стъпка усещах все по-дълбоко колко колоритен и мултикултурен град е Истанбул. С наближаването на вечерта улицата ставаше все по-оживена. Сред тълпата от хора от всеки ъгъл се носеше различна музика. На единия ъгъл артист, който свирише народна музика с баглама, за кратко време отведе минувачите до родния си град. Малко по-нататък група от младежи свиреше рок парчета с китари и барабани, а публиката около тях ентусиазирано им ръкопляскаше. Вниманието ми привлякоха звуците на класическа музика, идващи от друг ъгъл. Тричленна група изнесе малък концерт с цигулки и виолончело и създаде приказна атмосфера на улицата с изпълнението си. Но това, което най-много привлече вниманието ми, беше мъж, застанал насред улицата, който поддържаше ритъм с огромния барабан в ръка си, и свиреше забавна музика с устната си хармоника. Децата весело танцуваха около него, докато възрастните увековечаваха момента с мобилните си телефони. Улица Истиклал беше като концертна сцена на открито. На всяка крачка бях свидетелка на културното разнообразие на града изпълнен с музика и емоции. В този момент определих тази улица като душата на Истанбул. Тази вълшебна атмосфера, в която изкуството и човекът се преплитат, се запечата в паметта ми като незабравим спомен.

...

Това беше само началото на моето пътешествие. Нямах търпение да видя в кои улици да завия, какви деликатеси да опитам и какво още може да ми предложи този град. Магията на Истанбул ме беше обгърнала напълно и вярвах, че всеки прекаран момент в този град ще бъде незабравим. Въпреки това, след един доста натоварен ден, започнах да се чувствам наистина уморена. „Ще разгледам площад Таксим и тази улица утре, когато се заредя отново с енергия“, си казах и се върнах в хотела да отдъхна.