Мечтани маршрути 3

Уважаеми слушатели, днес ще продължим с историята на железопътната линия Хиджаз. Мечтата на султан Абдулхамид II железопътната линия Хиджаз, последният голям проект на Османската империя, не беше само обикновена железница; Това беше и идея за вплитане на артериите на една цивилизация в свещените земи.

Поклонението, което започвало от жп гара Сиркеджи в Истанбул, преминавало през сърцето на Анадола, продължавало към Дамаск, а оттам до светите земи; Железопътната линия била планирана да завърши в Мека, но достигнала само до Медина поради избухването на Първата световна война и последвалите събития.

По тази дълга линия свирката на влака се смесвала с призива за молитва, а във вагоните се говорело на турски, арабски и много други езици. Поклонниците идвали не само от Истанбул или други градове в Анадола, но и от Скопие, Сараево, Багдад, Дамаск и Бухара. Пътували заедно с вързопи в ръце, молитви, песни и надежди. Когато спирали на гарите, турци, араби, босненци и албанци се молели заедно и всички пътувало за жп гара Медина.

Гара Медина е завършена през 1908 г. като най-великолепната спирка на железопътната линия Хиджаз. Този елегантен образец на османската архитектура, издигащ се насред пустинята, не е просто гара, а прилича на дворец. Двуетажната сграда отразява архитектурния гений на периода с големите си сводести прозорци, каменна зидария и геометрични орнаменти.

Най-впечатляващата характеристика на гарата са декорациите мукарна на фасадата й. Този характерен елемент на селджукската и османската архитектура е запазил своята елегантност дори в пустинния климат. Светлите камъни по фасадата на сградата отразяват лъчите на слънцето и съдействат да се запази прохладата в интериора. Над главния вход има надпис, показващ датата на построяване и печата на султан Абдулхамид II. Колоните от двете страни на вратата са модерна интерпретация на класическата османска архитектурна традиция. Куполът на сградата на гарата добавя духовна атмосфера и е в хармония със силуета на свещения град.

Чакалнята на гарата е проектирана в съотвествие с комфорта на поклонниците: високи тавани, големи прозорци и просторни места за сядане... Стените са украсени с порцеланови пана с мотиви на изнишки порцелан поддържащи османската художествена традиция жива насред пустинята.

Телеграфната служба, разположена в източното крило на сградата, била важен комуникационен център, свързващ станцията със света. В западното крило били административни офиси и стаите за персонала.

Перонът е покрит с широк навес поддържан от дълги метални колове предпазващ пътниците от жаркото слънце на пустинята и пясъчните бури.

Нуждите на станцията от вода са се задоволявали от специален воден резервоар. Това депо се използвало за задоволяване на нуждите от вода на влаковете, както и за почистване на сградата на гарата и за нуждите на пътниците.

До гарата имало голям двор. Дърветата около двора създавали малък оазис насред пустинята. Дворът, осветен от фенери през нощта предлагал спокойна среда на пътниците.

Една от най-важните характеристики на станция Медина била нейната акустика. Свирките на влака се смесвали с призива за молитва, издигащ се от Масджид ан-Набави създавайки уникална атмосфера.

Гара Медина, която днес е реставрирана и превърната в музей, все още отразява блясъка на периода. Музеят на железопътната гара Медина предлага на своите посетители едно незабравимо пътешествие от предислямския период до наши дни. Считан за едно от историческите туристически места на Медина, музеят е открит през 1419 г. по хиджра или 1998 г. от н. е. от принц Абдулмеджид бин Абдулазиз и е само на 1020 метра от Масджид ан-Набави.

Музеят има 19 изложбени зали и разкрива историята на Пророка (с.а.с.), неговите съпруги и родословието му. Ръкописите от управлението на крал Абдулазиз, древните ислямски надписи и историческите артефакти, които се експонират в музея отвеждат посетителите на пътешествие във времето.

Железопътната линия Хиджаз, която завършва в Медина, където Османската империя е служила близо 400 години, е доказателство за  големите мечти и проекти на Османската империя дори в последния й период. Всяка релса, всяка сграда на гарата е конкретен индикатор за любовта, уважението и предаността на тази цивилизация към светите земи.