Случайните изобретения улесняващи живота ни - 49 / 24

Целофанът...

Хората се раждат с определена система от вродени потребности. Американски професор по психология Ейбрахам Маслоу формулира йерархията на човешките потребности и ги подрежда под формата на пирамида от пет нива. Пирамидата има точно определен ред, в който се подреждат потребностите. Физиологическите потребности са първото ниво в Пирамидата на Маслоу. Това са потребностите, които са необходими за живота, като храна, въздух, сън и подслон. Следователно от момента на раждането ни първата ни нужда е да ядем. В съвременната епоха обаче към тази нужда се добавя „съхраняването на продуктите при подходящи условия“. През годините хората търсят и намират начини да съхраняват храната си в подходящи условия. Но днес във всички домакинства има един незаменимим опаковъчен материал - целофан, който е открит съвсем случайно. От първия ден на изобретяването на целофано, областта на използването му непрекъснато се разширява.

...

Целофанът е тънък и прозрачен филмоподобен продукт, който често се използва за опаковане. Коренът на тази дума идва от френския език и се образува от комбинацията от думите „целулоза“ и „прозрачен“.. Изобретателят на целофана е швейцарският химик и текстилен инженер Жак Едуин Бранденбергер, който по време на вечеря в ресторант вижда как един от клиентите по невнимание разлива  малко вино върху много хубава покривка. Сервитьорът идва да сменя покривка. След това Бранденбергер става да пита собственика на ресторанта, какво са направили с покривката. Той отговоря, че са го изхвърлили, защото не можели да премахнат такива петна. Именно на тази маса му хрумва идеята да разработи покритие на покривките за маса, което да ги предпази от петна. В началото изобретателят реши да нанесе върху плата покритие от целулозно производно, което е устойчиво на течности, но експериментът завърши с пълен провал, тъй като целулозата направи тъканта твърде твърда и неугодна. Опитите на швейцарския учен бяха неуспешни, но когато се опита да премахне направеното от него покритие, забеляза, че то се отлепва. Отделеният от плата слой беше не само прозрачен, но в същото време тънка и лепкава, а освен това водоустойчив и херметичен. Така швейцарският химик, откри съвсем случайно  нов материал за опаковане – целофана.

…

Учейки се от първите си експерименти и променяйки метода на производство, Бранденбергер разработва през 1908 г. първата машина за производство на прозрачно покритие - целулоза. През 1912 г. изобретението на Бранденбергер е известно като тънък, гъвкав филм, използван в противогазите. Швейцарският изобретател, който патентова изобретението си, нарече това прозрачно и лепкаво покритие „целофан“ и след известно време продаде всичките си права на голяма химическа компания.

…

Изобретението на Брандебург стана популярно по цел свят благодарение на компания за производство на бонбони и шоколад в САЩ. Компанията пуска своите продукти на пазара, като ги опакова с лъскав водонепроницаем и херметичен целофан. Целта е продуктите им да изглеждат по-изкушаващи, но резултатът е изненадваш; бонбоните и шоколадите, увити в целофан запазват свежестта си. Тъй като този метод елиминира риска от разваляне на продуктите, другите конкурентни хранителни компании също започват да използват целофан за опаковане на своите продукти.

…

Целофанът за опаковане се предлага в 4 различни варианта: високопрозрачен, матов, перлен и метален и в същото време е универсален и практичен избор за опаковане на широка гама от артикули. Това случайно изобретение, което благодарение на своята херметичност допринася за по-здравословното и по-дългото съхранение на продуктите, също така удължава живота на всеки материал, който обвива, било то дърво или метал. В допълнение, целофановото покритие предпазва и придава блясък и свежест на продуктите, които лесно се влияят от вода или влага.