Смърт и изгнание - 49 / 24

В контекста „край на държавата“.. Изразът „Ако България е цар, то Македония е мат“ показва как Берлинският конгрес поставя Македония в много тежко положение. Както е казал Бисмарк: „Господарят на Балканите е този, който контролира долината на река Вардар“ - пътят към господството над Балканите преминава през контрола на Македония. Но Османската държава, която притежава района и би следвало да е господар, фактически е само зрител, защото единствената страна, която няма влияние в разтърсваната от бунтове Македония, е самата Османска държава.

При тези условия, единственото, което Високата порта може да направи, е да седи със скръстени ръце и да чака да бъде оповестен деня и часа на влака, пътуващ за Истанбул. Анексирането на Източна Румелия от България през 1885 г. придава ново измерение на събитията в Македония. Тази промяна на ситуацията преразпределя баланса на силите в полза на България. Това, от своя страна, вдъхновява комитите, подкрепяни от България. Тяхната цел е бързо прилагане на чл. 23 от Берлинския договор, който предвижда установяването на българска власт в региони, където българите са мнозинство. Разбира се, това не остава само на ниво искания. Те създават тайни революционни комитети с цел да осигурят намесата на великите сили в региона и предприемат въоръжени действия. 

Въоръжените конфликти придобиват ново измерение с основаването на ВМРО (Вътрешна македонска революционна организация) през 1893 г. Така започва период на безредие и терор в Македония, който продължава близо 20 години. Дейността на комитетите, подкрепяни от България, предизвиква реакции и в другите държави от региона. Гърция, изплашена от възможността Македония бързо да бъде присъединена към България, предоставя финансова и морална подкрепа на гръцките чети, опитвайки се да установи власт върху тези територии. Сърбия, която внимателно следи действията на двете страни в Македония, също предприема мерки, като полага значителни усилия за създаването и подкрепата на сръбски чети.

Приоритетът за Сърбия вече не е Босна и Херцеговина, а Македония. Страните, които искат да променят ситуацията в Македония в своя полза, започват ожесточена борба за надмощие. Но това е изключително кървава битка. Село, което днес попада в ръцете на българските комити и се присъединява към Българската църква, на следващия ден преминава под контрола на гръцките чети и се присъединява към Патриархията и местното население става гръцко. Понякога, както отбелязва Х. Н. Брейлсфорд, селото може да стане българско, сръбско или гръцко в зависимост от нуждите и поради икономически причини.

Говорех с богат селян от съседно село, който беше дошъл на пазар в Битоля. Говореше добър гръцки, но не точно като грък. Попитах го: „Вашето село гръцко ли е или българско?“. Той отговори: „Преди четири години беше гръцко, сега е българско“. Казваше го съвсем естествено, сякаш ставаше въпрос за нещо обикновено. Попитах: „Как стана това чудо?“ Отговорът беше следният: „Ние всички сме бедни хора, но искахме да си имаме училище и свещеник в селото. Имахме гръцки учител. Плащахме му по 5 стерлинги годишно, за да осигурим издръжката му, гръцкият консул също му плащаше 5 стерлинги допълнително. Но нямахме свой свещеник. Един свещеник обслужваше няколко села, но идваше много нерегулярно. Отидохме при гръцкия епископ да се оплачем, но той не направи нищо. Българите, чули за това, дойдоха с предложение. Казаха, че ще ни изпратят свещеник, който ще остане в селото, и учител, чиято издръжка няма да плащаме ние. Ето така, господине, понеже нашето село е бедно, сега стана българско.“