Отново месец Рамзан и отново Турция полага усилия за разрешаване на кризите...
Свещенният месец Рамазан отново бе посрещнат с вестите за кръвопролития в Газа....
Отново месец Рамзан и отново Турция полага усилия за разрешаване на кризите
Свещенният месец Рамазан отново бе посрещнат с вестите за кръвопролития в Газа. Отново палестинците станаха жертва на огъня на израелските сили за сигурност в годишнината от прогонването от родината им на близо 750 хиляди палестинци.
Статутът на Ерусалим
Ерусалим, който е центърът на трите небесни религи, не бе напразно обявен за град принадлежащ на целия свят и той не можеше да се обявява за столицза на нито една държава. С решението от 1947 година ООН предвиждаше специален статут за Ерусалим, под контрола на ООН. През 1948 година, непосредствено след основаването си, Израел окупира най-напред Зпаден Ерусалим, а по време на 6 дневната война от 1967 година окупира и Източен Ерусалим. СС но ООН отправи към Израел призива да се оттегли от териториите окупирани по време на войната от 1967 година, но оттогава насам Ерусалим стана необявена столица на Израел с министерствата, парламента и държавните учреждения. Със закон приет през 1980 година Израел обяви Ерусалим за неделима столица на израелската държава. СС на ООН осъди с резолюция това решение и призова всички страни които са отворили свои посолства в Ерусалим, незабавно да ги изтеглят в Тел Авив. САЩ не участваха в гласуването на това решение но и не наложиха вето. Тогава Боливия, Доминиканската република, Еквадор, Гватемала, Хаити, Холандия, Колумбия, Панама, Чили, Перу, Уругвай и Венецуела започнаха да пренасят посолствата си в Тел Авив. През 2006 година Ел Салвадор и Коста Рика също пренесоха посолствата си в Тел Авив и в Ерусалим не останаха чуждестранни посолства.
Какви са плановете на САЩ
През 1995 година САЩ приеха закона с който Ерусалим бе обявен за столица на Израел и с който се предвиждаше американското посолство да се пренесе от Тел Авив в Ерусалим. Този закон представляваше пълно погазване на резолюцията на ООН. В закона бе посочено че новото посолство на САЩ в Ерусалим трябва да бъде открито до май 1999 година, но досегашните президенти на САЩ, съобразявайки се с крехката ситуация вм Близкия изток, постоянно отлагаха това решение.
На 6 декември 2017 година, 100 години след прлиемането на Деклбарацията на Белфур, с която бяха обявени плановете за създаването на еврейска държава в Палестина, след откъсването й от Османската империя, 45тия президент на САЩ Доналд Тръмп оподвести решението за пренасяне на американското посолство от Тел Авив в Ерусалим.
Това бе едно историческо и много отрицателно за мира и стабилитета в Близкия изток решение, защото пренасянето на посолството означаваше официално признаване на окупацията на палестинските земи. САЩ приеха това решение много добре знаейки че то ще доведе до напрежение и до нови конфликти в Близкия изток, и въпреки реакциите и отрицателните отзиви на международната общност.
Това решение за пренасянето на американското посолство в Израел от Тел Авив в Ерусалим представляваше един много тежък удар за палестинците и предизвика силен гняв. Стотици хиляди палестинци се стекоха за да протестират това решение на САЩ и станаха цел на репресиите и куршумите на израелските войници. Много палестинци бяха зверски убити пред очите на световната общност и хиляди бяха ранени от израелските войници. Въпреки че изминаха 70 години от насилственото интерниране на палестинците от родните им земи, известно с името Некбе, Голямото бедствие, все още палестинците продължават да чувстват болката от този период.
Турция гаси пожарите в Близкия изток
По покана на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, в статута на мандатен председател на ОИС, на 18 май 2018 година в Истанбул се състоя среща на високо равнище на организацията, на която бе обсъден въпросът с Ерусалим. Тази среща бе с голямо значение като израз на гнева на ислямските страни срещу своеволните действия на Израел и на САЩ. Насрещата на целия свят бе обявено че няма да бъде позволено да се потъпква международно приетият статут на Ерусалим. Турция подчерта на срещата че стъпките предпрлиети от Израел и САЩ ще са във вреда на Израел и няма да допринесат за усилията за намиране на разрешение на продължаващия от десетилетия насам палестински проблем, а ще го превърнат в още по-комплексен и ще раздухат нови кризи и стълкновения в Близкия изток. Турция е страната която полага най-големи усилия за разрешаването на регионалните проблеми и за налагането на траен мир в региона но за съжаление тези нейни усилия не се оценяват по достоен начин от другите страни и надеждите за мир се пропиляват по най-безскрупулен начин.
Корабът „Мави Мармара” който потегли на път за да первърже раните на невинните палестинци, стана арена на кръвопролития. Турция предостави на Израел възможността за разрешаване на кризата с извинение и изплащане на обезщетение за жертвите, само с цел да се допринесе за намаляването на давлението над палестинците. За съжаление обаче този път помощите за палестинците станаха цел на мръсна пропаганда и бяха разпространени твърденията че те не се дават на палестинците а се предават на терористите. Агенцията за турско сътрудничество и развитие ТИКА ксъщо стана цел на злостни клевети, въпреки че по открит начин бе осигурила приют за над 4 хиляди палестинци.
Всъщност е много ясно че помощите на Турция допринасят за намаляване на напрежението и за премахването на последиците от кризите. Въпреки всички пречки, Турция продължава усилията си за оказването на помощи нта нуждаещите се. В течение на месеца Рамазан, за Палестина се изпращат медикаменти, хранителни продукти, материали от първа необходимост, раздава се топла храна. Тези помощи олекотяват положението специално на жителите на Газа, които са под жестока израелска блокада. С дългосрочните помощи за развитие се цели да бъде увеличен и жизненият стандарт на палестинското население.
Усилията на Туриця за създаването на две независими държави допринасят за мира и стабилитета в Близкия изток а също така и за международното признание на Израел. Израелската държава трябва вече да осъзнае че ще получи международно признание не с кръвопролития и избиване на невинни палестинци а със справедливост, откритост и щедрост.
Турция продължава да полага усилия за разрешаването на кризите
Турция възприемаща отстояването на справедливостта като своя историческа мисия и държавна традиция винаги е била на страната на угнетените без да прави разграничение между религия, език и раса. Историята е пълна с редица примери в това отношение. През 1492 година близо 200 хиляди евреи бягащи от натиска и изтезанията на Испания са се приютили в Османската империя, където са открили спокойствие и сигурност. Евреите в Османската империя са се издигнали на важни поствое в обществото и държавата. Подобни примери може да бъдат видяни и през републиканския период. Турция направи всичко, което е във възможностите й за защитаването на евреите от нацистите по време на Втората световна война. Тогавашният посланик на Турция в Марсилия Неждет Кент рискувайки собствения си живот издава турски паспорти на редица евреи живеещи в окупираната от Германия- Франция и които са щели да бъдат изпратени в нацистките концлагери. Отново през същия период посланика за периода на Турция в Родос Селахаттин Юлкюмен не предава на германския генерал турските евреи, които са щели да бъдат изпратени в концлагера на остров Родос рискувайки избухването на криза между Германия и Турция. Вземайки предвид тези усилия на Турция от миналото много по-лесно може да бъдат разбрани днешните усилия на Турция.
Всеки трябва да бъде наясно с усилията на Турция за обезпечаването на мира и стабилността в региона стойност и тази историческа възможност трябва да бъде добре оценена. Несъмнено Турция ще окаже важен принос за разрешаването на сблъсъците и дестабилността в регионът.
Целта на Турция никога не е била установяването на хегемония и експлоатирането на другите страни в името на собствените си интереси, а напротив целта й е обезпечаването на един справедлив свят и за хората живеещи извън националните й граници. Следователно Турция преследва глобална цел касаеща не 80 милиона души , а 7 милиарда и 500 милиона души. Искреността на Турция по въпроса бе показана в близокото минало в Мианмар и Бангладеш. Турция бе отворила обятия за мюсюлманите в Аракан подлагани на убийства и гонения и на угнетените приютили се в Бангладеш. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган още от самото начало на кризата започна усилена дипломация и положи усилия да привлече вниманието на света върху тази човешка криза. Президентът изпрати своето семейство в областта и протегна ръка за помощ за да облекчи последствията от кризата. Турската агнеция за сътрудничество ТИКА продължава да предоставя топла храна за стотици хиляди бежанци приютили се в лагерите в Бангладеш. Кой би могъл да отстоява, че с тези помощи Турция се опитва де реализира собствените си цели? Усилията на Турция не са нищо друго освен опит да бъде сложен край на действията певръщащи света в неуправляемо и хаотично място.
Отношенията между Турция и Израел
Република Турция приема дипломатическите отношения с Израел като важна част от усилията за обезпечаването на регионалния мир и стабилност. Вземайки предвид сблъсъците и напрежението на Израел с регионалните страни поддържането на здравословни връзки предотвратява и изолирането на Израел в региона.
След всяка една криза в Палестина отношенията между Турция и Израел се обтягат. Чувствителността и хуманната позиция на Турция понякога не се нрави на израелското правителство и това влияе и върху дипломатическите отношения. След последната криза в Газа на дневен ред бяха поставени въпросите отзоваването за известен период на посланиците и намаляване на нивото на дипломатическите отношения. Взаимното отзоваване на посланиците би било правилна стъпка, но прекратяването за дълъг период на дипломатическите отношения означава налагането на косвени санкции на палестинците, които са потърпевши от събитията. Напрежението избухнало след нападението срещу кораба „Мави Мармара”, което продължи 6 години бе облекчено благодарение на споразумението за взаимното назначаване на посланици. Възобновяването на дипломатическите отношения въпреки всичко улесни приноса на Турция за разрешеването на палестинския въпрос и за доставянето на помощи. В крайна сметка Ерусалим е окупиран, Ивицата Газа е под блокада, а Западния бряг на река Йордан по обсада и достъпа до Палестина е под контрола на Израел било то и по незеконен път. При това положение трябва да се действа рационално, а не емоционално и да бъдат избягвани всички стъпки, които биха задълбочили още повече проблемите. Учрежденията на Турция трябва да работят в координация по въпроса и да планират дейностите си консултирайки се с дипломатическите ни мисии и с ТИКА.
Израелската администрация вече трябва да се вслуша в гласа на международната общественост и да прекрати насилията срещу палестинците. Представителите на народа, който в миналото е бил подложен на най-големите гонения и страдания днес не би трябвало да подлага друг народ на подобни страдания. От друга страна вече всеки трябва да види и проумее, че страна задълбочаваща кризата, провокираща хората и дестабилизираща региона не би могла да продължава ролята си на „посредник”. Представителите на различните религии живеещи в Ерусалим също както в миналото така и за напред трябва да продължат да живеят в мир и спокойствие.
Без съмнение във всяка една община, където хората се придвижват свободно и в сигурност и където търговията се развива ще бъде обезпечен мира. Мисията на ТИКА е съхраняването на мира и спокойствието чрез укрепване на инфраструктурата за икономическо развитие, а в областите, където е нарушено спокойствието да работи за обезпечаването на порядъка.
