Репортаж с Йоханес Хенрих за арменския проектозакон

Днешната ни тема е проектозакона за арменските твърдения, който бе приет от парламента на Германия. А ето какво сподели с нас относно темата германският учен др. Йоханес Хенрих- един от основателите на открития през 2006та година изследователски център за Югоизточна Европа и Кавказкия регион.

Господин Хенрих както ви е известно германския парламент прие проектозакон относно арменските твърдения за събитията случили се през 1915та година в Османската държава. Това събитие изненада ли ви?

         Не, приемането на този проектозакон изобщо не ме изненада. За ме не бе изненада приемането на проектозакон за арменските твърдения под предводителството на германския депутат от турски произход Джем Йоздемир. Но все пак това е голямо разочарование.

Каква е според вас бе причината да се стигне до този момент?

         Парламентът на Германия искаше събитията от 1915та година да бъдат признати за геноцид и това да бъде регистрирано посредством проектозакон. Това е своеобразно признание за отговорността на германската нацистка армия в Османската империя по време на Първата световна война. На времето голям брой нацистки офицери, а дори и генерали са били начело на османската армия. Депутатът от турски произход от Зелената партия Джем Йоздемир и Фолкер Каудер от Християндемократическия съюз пожелаха това да бъде ретистрирано с тяхна инициатива.

Каква е целта на този проектозакон?

         Този въпрос има два отговора. Официалният отговор на Каудер е разрешаването на въпроса. Според мен това е невъзможно. Като страна извън въпроса как бих успял да намеря разрешение ако се отнасям с предубеждение. В действителност обаче зад тази инициатива стоят интересите на партиите и борбата за надмощие. Чувства се тенденцията на крайнодестните движения в Германия. Една от партиите представяща тези среди е партията „Алтернатива за Германия“ (AfD). Влиянието на Зелената партия започна да отслабва. Християндемократическият съюз загуби голям брой гласове и именно заради това се опитват да спасят положението разпространявайки различни тези срещу Турция. Според мен целта на Джем Йоздемир бе да възпрепятства прехвърлянето на по-голям брой депутати от Зелената партия в „Алтернатива за Германия“. И именно поради това зае позиция срещу Ердоган.

Според вас какви последствия ще има този развой на събитията?

         Погледнато от научна гледна точка приетото решение е пълна катастрофа, тъй като по този начин се възпрепятства разрешаването от научна гледна точка на въпроса. От политическа гледна точка решението е позорно. Именно поради това деденасреда ще отлъчи друга за да си спечели повече гласове.По-правилно би било просветляването на въпроса. Турция е важен партньор на Германия и ще си остане важен партньор. Това бе така и в миналото и днес, а и в бъдеще ще бъде така. Много по-логично би било ако Джем Йоздемир и Фолкер Каудер бяха изразходвали енергията си за отварянето на архивите на Русия, Франция и Армения.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган неколкократно бе заявил, че въпроса трябва да бъде проучен от историците. Какво е вашето мнение по въпроса?

         Обсъждането на този проектозакон от историците е невъзможно, тъй като германския федерален парламент като всеки един демократичен парламент взема решения по въпроси, които намира за правилни. Искам да кажа, че никога решенията приемани от парламентите не е необходимо да имат нещо общо с истината. За тях същинската цел е да защитават политическите си становища и да обезпечат своята сигурност.

Защо се домогнаха до подобен метод?

         Тук трябва да се постави под въпрос психологията на всеки един политик. Истината не вълнува политиците тъй като това положение е свързано със силата и запазването на тази сила. Нашата тема е проекта за арменските твърдения. Проучих обстойно този въпрос и благодарение на това улових възможността да проуча и 200 годишното минало на Турция. Две седмици след приемането на проектозакона в сайта на германския телевизионен канал N-TV мой колега на име Ерих споменава дори за концентрационните лагери. Според него в тези лагери са били събирани и избити арменците. Това е голяма историческа лъжа. Няма никакви доказателства във връзка с концентрационните лагери. Поисках от въпросното лице да сподели източници относно темата, но и до днес не получих никакъв отговор.

Проучването на този въпрос ви отне 10 години. Какво е вашето мнение. Каква  историческата истина?

         Въпросът е много обхватен и затова мога само да го резюмирам. В Османската империя са допуснати редица нарушения на човешките права. Турското общество трябва да бъде нясно с това. Предполага се, че са избити между 600  000 и 800 000 арменци, но аз искам да направя следната забележка както на западните учени, а така също и на Германия- защо никой не споменава, че са били избити и близо толкова мюсюлмани. Арменците заедно с руската армия са извършили масови кланета в Кавказкия регион. Погледно от гледна точка на Турция, арменците са избили азербайджанските им братя. Невъзможно е турците да затворят очи пред подобно нещо, тъй като турците и азербайджанците са братски народи. По същият начин с подкрепата на руснаците руските арменци са проникнали сред арменците в Източен Анадол. Още преди да започнат да воюват срещу турците са организирали десетки нападения. Тези кланета осъществени от руснаците и арменците не са по-невинни от кланетата на турците срещу арменците. Тоест искам да кажа, че тези събития не са геноцид, тъй като става въпрос за гражданска война избухнала по време на Първата световна война. Ако  ще говорим за геноцид то тогава трябва да говорим за два геноцида. Както за геноцида извършен от арменците и руснаците срещу мюсюлманите в Източен Анадол, а така също и за геноцида извършен от германските офицери и османската армия срещу арменците.

След като Германия прие подобен поректозакон тогава може ли да твърдим че той е в найна вреда, тъй като се приема за съучастник?

         Да, в общи линии това е така. След като парламента на Германия отправя твърдение за геноцид то тогава трябва да запитам „Германия как възнамерява да плати своя дълг?”. Всъщност би било по-правилно да запитам германския парламент защо не приема геноцида, който извърши в Намибия срещу народите хереро и нама? Тъй като тук геноцидът е напълно открит. Същинският въпрос тук е Турция да бъде оставена в затруднено положение и да се възпрепятства членството й в ЕС.

Как ще се отрази това положение върху отношенията между Турция и ЕС?

         Това зависи от позицията, която ще заеме Анкара. До момента президентът Р.Т.Ердоган зае много резервирана позиция. Наред с това обаче открито показа гнева си. Предложението на Ердоган германските депутати от турски произход да си направят кръвен тест предизвика отрицателни отзиви в Германия. Тъй като израза „развалена кръв” може да се окачестви по два отделни начина. Президентът Ердоган разполага с много по-ефикасни средства за да даде израз на гнева си. Например военното споразумение с германската армия. Или анулирането на споразумението с ЕС по въпроса с бежанците. Убеден съм, че Анкара дискутира тези въпроси.

Според вас този проектозакон има ли връзка с либерализацията на визовия режим?

         Според мен именно  въпроса с отмяната на визите стои в основата на всичко това. Някои консервативни среди се опитват да съберат достатъчно аргументи за възпрепятстването на членството на Турция в ЕС. За тях либерализацията на визите и без това е въпрос, който трябва да бъде отхвърлен. Това е въпрос, който от дълго време насам плаши ЕС.

А какво е вашето мнение по този въпрос?

         Аз не споделям това становище. Живях 3 години в Турция и се запознах с хора с различни политически виждания. Според мен Турците са щастливи да живеят в родината си и не желаят да се занимават с бюрокрация и пречки о отношение на визите. Те просто искат безпроблемно да посещават роднините си в Европа също като нас. Аз не останах с впечатленето, че хората в Турция масово ще се преселят в Германия. Няма и причина за това. Икономическото положение в Германия не е по-добро от това в Турция.