Балканите -Текущи събития 71

         На 27ми април, четвъртък демонстранти нахлуха в сградата на парламента на Македония. Непосредственно след като коалицията получила мнозинство в парламента избра председателя на парламента, привържениците на бившия премиер Никола Груевски нахлуха в пленарната зала на парламента. Нападението срещу депутатите на Социалдемократическия съюз приключи с раняването на над 100 души. Инцидентът не само, че постави в сянка демократичните ценности на Македония, но така също предизвика безпокойство относно цялостната ситуация на сигурността в страната.

         Македония е важна страна за стабилността на Балканите. Геополитечското й местоположение и демографска структура може да доведат до разпространяването на проблемите изживени тук и в други страни от региона. Именно заради това насилията, на които стана сцена парламента на Македония на 27ми април предизвикаха безпокойството на всеки, който отдава значение на мира и стабилността на Балканите.

         Всеки бе убеден, че на Балканите нито една политическа партия представяна в парламента не би се обявявала против промяната на управлението по начин, който да предизвика избухването на инциденти на насилия. Всеки вярваше, че на Балканите вече няма място за методи на управление вредящи на демокрацията и свободите, обвиняващи политическите опоненти в държавна измяна, съдебно преследване на дисиденти, а дори манипулация на етническите отношения. За съжаление обаче последните събития в Македония показаха, че това не е така.

         Инцидентът в Македония не бе обикновенна борба за власт, а показател за съпротивата на един лидер управлявал Македония в периода от август 2006 до януари 2016 година да остане на власт на всяка цена. Това бе опит на политическият елит разследван от прокуратурата да запази своя имунитет. Това бе инициатива за възпрепятстването на опозицията чрез антидемократични методи от властта, която не съумя да създаде коалиционно правителство след предсрочните парламентарни избори от 11ти декември 2016 година. Всичко това направи демокрацията в Македония още по-крехка.

         Въпреки че причината за нестабилността в Макодения от последните години е ясна винаги има полза да се гледа на положението в по-широк план. Преди всичко трябва да се запитаме как е възможно лидер целящ да обезпечи членството на страната си в ЕС и в НАТО да действа в разрез с ценностите на ЕС. Как македонците, които са едни от най-миролюбивите народи от бивша Югославия затънаха в блатото на крайния национализъм? Разбира се отговорът на този въпрос трябва да бъде търсен в различни измерения от ситуацията със сигурността в страната, икономическия капацитет, функционирането на демократичните институции и социално-културно сближаване.

         Добрите отношения на Македония със съседните страни е от голямо значение за демокрацията. Именно заради това тези, които се обявяват против името, народа, езика и църквата на Македония, поставят пречки пред членството на тази страна в ЕС и НАТО трябва да се замислят над отговорността, която носят. Брюксел също трябва да се замисли над своята роля. През 2005 година Македония получи статут на страна кандидат член в ЕС, но Брюксел не положи никакви усилия за започването на присъединителните преговори. Брюксел действащ така сякаш иска членството на Македония в ЕС, но крие същинската си позиция зад проблема с официалното име на Македония, допринесе за забавянето на процеса на реформи в тази балканска страна, а дори за изоставането на процеса на демократизация. Ако си играете с ценностите на един народ и години наред дадена страна бъде оставена да чака в двора на ЕС не би могло да се очаква да се случи  нищо друго.