През призмата на Турция 18

         Днес все още продължава да се дискутира въпроса с конкретните граници на Близкия Изток и които държави остават в тези граници. Въпреки това общата тенденция е че Близкия Изток включва земите от Мароко до Иран. Тоест обхваща всички страни от Северна Африка, Израел, Иран, Турция и Арабския полуостров. Дори понякога и Пакистан, Афганистан и Судан биват причислявани към страните от Близкия Изток.

         Днес Близкият Изток е един от най-проблемните региони в света, а може би и най-проблемният. Всяка една от страните в региона е изправена пред сериозни проблеми.  Някои от страните се борят със сепаратисткото насилие. В някои от страните терористични организации като Ал Кайда и ДЕАШ /ИД/ са установили контрол над определени области и се опитват да установят контрол над по-големи територии.

         В Сирия, Йемен и Либия се води гражданска война, но това не са единствените проблемни страни. Редица страни са на път да се изправят лице в лице с този опасен период. Там все още не е избухнала гражданска война, но всеки момент може да избухне.

         В страните сцена на гражданска война останалите регионални страни пък водят война за власт и влияние. Сектантството е най-голямата кървяща рана на региона. Този проблем нанася сериозни вреди както на самите страни, а така също и на отношенията между регионалните страни. Регионът също така включва и някои от 10те най-богати страни в света като Катар и Обединените Арабски Емирства. Страни като Йемен, където няма сражения пък са изправени пред голяма беднотия. Ако Афганистан, Пакистан и Судан бъдат причислени към региона тогава сериозността на ситуацията нараства още повече.

         Близкият Изток е регион, който от началото на ХХ век постоянно е подложен на външна намеса. Самото име на региона е показател за честите външни намеси. Границите в региона също са очертани под влиянието на колониалните сили. В началото на 20те години на ХХ век в тази географска област има само две държави, които не са под колониално управлявание нито пък са се зародили вследствие на връзки с колониалните сили: Турция и Иран.

         Една от най-основните особености на региона е липсата и частичното приложение на върховенството на законите, приемано за основен принцип на демокрацията. Без съмнение политическите режими в региона с някои малки изключения са авторитарни. Някои от режимите принципно приемат върховенството на законите, но при изпълнението му се изживяват сериозни проблеми. Авторитаризмът и липсата на върховенството на законите изисква изследването на разузнаването, армията и полицията и сектора за сигурност. Открито се вижда, че сектора за сигурност преди всичко се опитва да защитава държавата срещу собствените си граждани.

         Режим, който няма доверие в собствените си граждани не би бил в състояние да установи сътрудничество с останалите страни в своя регион основаващо се на взаимно доверие. Регионалните страни са в постоянна конкуренция и сблъсък, поради което са отворени за намесата на големите сили.

         В периода 2011-2015та година се наблюдава понижение в разходите по въоръжаване на световно ниво, но през 2015та година е отбелязано увеличение. Важна роля за това има близкоизточния регион. Саудитска Арабия със своите разходи за въоръжаване от 87 милиарда долара станата третата страна похарчила на-много средства за въоръжаване през 2015та година в света. Катар  подписа споразумение за закупуването на боен самолет за 7 милиарда долара, а Кувейт за 8 милиарда долара. ОАЕ през 2014та година похарчиха 25 милиарда долара за въоръжаването на страната, а през 2015та година похарчиха много повече. Ирак през 2014та година похарчи 12 милиарда долара за въоръжаването си, а през 2015та година 18 милиарда долара.

         Всъщност обаче Близкият Изток има нужда не от повече оръжия, а от мир, който може да бъде обезпечен благодарение на взаимното доверие и сътрудничество. Липсата на сътрудничество прави постоянна външната намеса. Режимите страхуващи се от собственото си общество от една страна държат под контрол гражданите си, а от друга страна създават нови проблеми със съседните страни и се възползват от това за да затвърдят своята мощ, тъй като постоянната обстановка на напрежение е най-добрия метод за това.