Арменските твърдения за събитията от 1915 година

В края на Първата световна война се полагат усилия за отделянето от Османската империя на Сирия, която тогава е нейна територия и където са били депортирани и разселени арменци. Въпреки това, някои от разселените арменци и комити с доказана вина осъзнават, че не могат да останат в страната и мигрират главно в западните страни. Така се ражда арменската диаспора, а комитските структури, струпани в рамките на диаспората, поставят началото на нова ера в пропагандата за арменски геноцид, първите примери за които са именно от тези години. Тази черна пропаганда срещу Турция бе възприета като дипломатически коз особено от някои западни страни.

След Първата световна война Турция отхвърля мирния договор подписан в парижкото предградие Севър и започва Национална борба за независимост. С извоюваната победа Турция проваля плановете на държавите от Антантата да си поделят териториите й. След като грубата сила не дава желания резултат в действие влизат меката сила и дипломатическия натиск. По това време е ясно, че от години арменците извършват конституционно престъпление с нелегалните комити и терористични дейности, които водят. Това са исторически факти фигуриращи в криминалните регистри и публични източници.

Диаспората и нейните поддръжници с цел да запазят живи разпоредбите на Севърския договор, започват дипломатическа блокада на Република Турция, която отхвърли мирния договор от Севър и бе приета международно с Договора от Лозана. Например; Турско-американският Лозански договор, подписан между Турция и САЩ 13 дни след Договора от Лозана, не беше ратифициран от американския Сенат. По време на проблемния процес на ратификация, които продължи почти четири години, лобийна група начело с Вахан Кардашян, бивш османски гражданин, арменец от диаспората, блокира ратифицирането на договора чрез протести, кампании в пресата и лобиране.

За република спечелила наскоро своята независимост и установила наскоро дипломатически отношения един подобен натиск е  разглеждан като инструмент, който може да върне Севърския мирен договор, особено в онези години. Въпреки че тогава Армения е съветска република, свързана с болшевиките, арменците от диаспората продължиха своето фашистко отношение с мечтата за „Велика Армения“ и действаха срещу Турция и Азербайджан. Черната пропаганда на диаспората и нейните поддръжници получиха своя отговор с решителността на Република Турция  и не успяха да постигнат коварните си амбиции.

В по-късните години на републиката пропагандата на арменската диаспора придоби друго измерение благодарение на онлайн и дигиталните платформи.

Ефективните дейности на турските дипломати и доказването от Република Турция, че е държава, която завинаги ще продължи своето съществуване в региона, отслабиха претенциите и пропагандата на арменската диаспора. До 60-те години на миналия век Турция се занимаваше с кипърския проблем, както и с конфронтацията през периода на Студената война. Кипърската мирна операция през 1974 година предизвика реакцията на някои западни държави. Арменската терористична организация АСАЛА, която се роди през този период, се превърна в актьор в новата ера на арменския терор с действията си, насочени срещу турски дипломати и цивилни лица.

Диаспората започна сътрудничество с различни политически мотивирани структури и лобита, чиито интереси са в разрез с интересите на Турция и докато от една страна продължаваше терористичните си дейности, благодарение на по-ефективни кампании направи своите твърдения по-видими. Въпреки положителното отношение на турските дипломати, диаспората е за продължаване на проблема за да може арменския въпрос да остане на дневен ред и да го използва като коз срещу Турция.

Думите на велкият вожд на турския народ и първи президент на страната Мустафа Кемал Ататюрк от преди около сто години продължават да отекват в съзнанието ни:

„Не трябва да има съмнение, че думите за арменския конфликт не отговарят на истината. Напротив, в южните райони арменците, въоръжени от чуждите сили, бяха насърчени от оказваната закрила и нападнаха мюсюлманите. С идея за отмъщение преследваха политика на безмилостно убийство и унищожение навсякъде. Ето как избухна катастрофалното събитие в Мараш. Арменците, които се обединиха с чуждите сили унищожиха древен мюсюлмански град като Мараш с артилерия и големокалибрени картечници. Хиляди безпомощни и невинни майки и деца са изтезавани до смърт. Арменците са тези, които извършиха това безпрецедентно зверство в историята. Мюсюлманите се съпротивляваха и отбраняваха за да защитят честта и живота си. Телеграмата, изпратена от американците, останали в града с мюсюлманите в продължилия двайсет дни геноцид в Мараш, до тяхното представителство в Истанбул, разкрива по безспорен начин кои са създателите на това бедствие.“

Мустафа Кемал Ататюрк, „Реч“, 1927 г.

 „Турското клане срещу арменците (обвиненията в геноцид) се основава на измислени слухове и редица лъжи и клевети. Това в никакъв случай не е истина. С радост ще приемем провеждането на свободно разследване от безпристрастни комисии в страната ни за разкриването на истината.“

Мустафа Кемал Ататюрк