Култура родена от водата 18

Розови езера, басейни приличащи на захарен памук... Ако смятате, че подобни неща могат да бъдат видени само в сънищата или в научнофантастичните филми, грешите! Това което описваме е реалност, но по-различна от тази с която сме свикнали... Именно поради това предизвиква в съзнанието ни представата за сюрреализъм, филмова площадка или сън. Днес ще разкажем за една сюрреалистична формация, Памуккале...

Травертините в Памуккале са се формирали в продължение на хилядолетия... Богатата на калций вода извираща от дълбините на земята, се е втвърдила и превърнала в бели и ярки варовикови пластове. Тези приказни бели басейни са били посещавани дълги години наред от всеки, който иска да намери изцеление. Това природно чудо, със своите стъпаловидни басейни с дължина от 2 700 метра и 50-метрови сталактитови водопади, може да наруши вашето възприятие за реалността. Не е достатъчно да видите това чудо, ще пожелаете и да се докоснете до травертините!.. Те са истински, но очароват със своята красота и създават представата, че сте попаднали във фантастичен свят...

В близост до тези травертини е създаден град, който очарова хората със своя облик и има лечебни води: Хиераполис... Античният град Хиераполис е построен по времето на Пергамското царство. Смята се, че античното име на Памуккале- Хиераполис идва от името на амазонската кралица Хиера, но няма конкретни доказателства в подкрепа на тази теза. Прочутият географ Страбон отбелязва в своите творби, че Хиераполис е бил фригийски град. В светлината на получената днес информация е известно, че градът е съществувал преди елинистичния период. По време на Римската империя той е бил столица на фригийския регион. Хиерополис се превръща във важен център през византийския период.

Хиераполис е бил известен с обработката на метали и камъни, но печели истинската си слава с тъкачеството. Произвежданите в града текстилни изделия като килими, черги и платове се изнасяли в страните от средиземноморския регион с кораби от пристанището в Ефес. Градът печели голямо богатство с платовете си обагрени в лилаво, известно като „кралско лилаво“ и „императорско лилаво“. Добиването на този цвят, който още от древността е бил приеман за символ на статут и привилегия е било много трудно и именно поради това тъканите обагрени в този цвят били изключително ценни. С дрехи в този цвят се обличали само членове на кралското семейство, висши духовници и някои благородници. А на хората от простолюдието дори било забранено да носят дрехи с този цвят! Занаятчиите от Хиераполис се научили да произвеждат този цвят, най-вече чрез обработка на вид морска черупка, а понякога и използвайки различни материали. 1 грам лилав цвят се получава от килограми морски раковини и дълги усилия! Освен че са знаели тънкостите на багренето, майсторите в Хиераполис са имали и естествени помощници... Интензивното съдържание на вар в термалната вода образуваща травертините в Памуккале е осигурявала голямо предимство на майсторите при извличането на лилавия цвят.

Със своя античен театър, храмове, монументални фонтани, гимназион и гробници, древният град Хиераполис продължава да буди интерес и днес. Той е в списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство със своите травертини и древни руини.

Нека разкажем и за връзката на града с водата... Както в повечето  римски градове, питейната вода на Хиераполис била доставяна посредством 2 акведукта. Сред водните структури на града най-голямо внимание буди Римската баня, която днес е превърната в археологически музей. Друга забележителна водна структура е Нимфеумът на Тритона - монументален фонтан, построен по времето на Александър Север (222-235 г.)... В древния град има и латрина тоест платена обществена тоалетна.

Един от важните паметници на Хиераполис е античният театър. Театърът, който е построен за близо 150 години привлича внимание със своята акустика и размери. Най-мистериозната част на древния град са така наречените "Порти на ада" или "Вратата на Плутон... Това е пещера, която била приемана като врата отваряща се към царството на смъртта... Магьосниците, а по-късно свещениците превръщат този храм, наречен "Плутониум" в място, където показват своята сила. Наличието на големи количества въглероден диоксид в термалната вода в пещерата естествено причинява смъртта на тези, които влизат там. За да не бъдат засегнати от токсичните изпарения свещенниците стоели изправени и затаявали дъха си. Зрителите виждали как животни толкова здрави и мощни, като биковете, загивали за минути, докато свещениците са оцелявали.

По време на разкопките е установено, че тази пещера е източникът на термалните води, които изграждат травертините на Памуккале.

Хераполис претърпява две големи земетресения и градът, който е разрушен из основи е построен отново. По време на тези земетресения в средата на града се образуват яма и с течение на времето великолепните колони и скулптури на града са покрити с термални води, като по този начин се образувал „античен басейн“. Днес желаещите може да поплуват в този античен басейн, чиято вода е с температура от 36 градуса... Освен това се твърди, че в този басейн е плувала и египетската царица Клеопатра. Памуккале не напразно е включван в класациите на едни от най-спиращите дъха места, които всеки трябва да посети, преди да си отиде от този свят...